За книгата: година / В най-значимото си произведение „Идеологията на националболшевизма" Агурски развива собствена оригинална концепция за чисто националното, оригиналният руски характер на Октомврийската революция, нейната неизбежност и условност. Той цитира убедителни факти за масова подкрепа за болшевиките от техните бивши съперници. Сред тях изследователят изброява есери, бивши царски генерали, специализирани инженери, министри на Колчак, черносотници, някои църковници и емигранти - това е привидно неочакваната среда, на която до известна степен могат да разчитат лидерите на болшевизма. в собствените си интереси. Сред другите подобни спътници на революцията Агурски придава най-голямо значение на емигранта от Харбин, ръководителя на движението „Промяна на етапите“ Н. В. Устрялов, който предполага неизбежността на превръщането на комунизма и интернационализма в истинска национална сила с истинска лидер на държавата начело. В концепцията на Агурски болшевишки лидери като Леон Троцки или Анатолий Луначарски са представители на „червения патриотизъм“, срещу които се противопоставят чистите комунистически интернационалисти Лев Каменев и Григорий Зиновиев. Вътрешнопартийната борба между „болшевики“ и „комунисти“ беше оптимално използвана от Й. В. Сталин, който сбъдна мечтата на Николай Устрялов за истински националболшевишки лидер.